Проем (От Юпитер). От Юпитер да започнем, от него — първоизворите на Музите: той е този, който е най-вече в устата на хората, той, който с великата си сила изпълва кръстопътищата, и сборищата на мъжете, и дълбокото море, и пристанищата на морето. С Юпитер всички живеем и от него всички имаме нужда. Ние сме негов род; и той с благ знак с десницата си ни сочи пътя и подтиква народа към труд, за да се грижи за живота: кога земята е по-годна за мотиката или за вола — той дава знак, и в кое време е редно да се сее, или да се ръсят с вода разсадените по лехите кълнове. Той сам утвърди светилата във великия свят, всяко в своя ред, и, провиждайки за цялата година, ни даде звездите, за да ни вразумяват в кой час всяко дело е сгодно да се върши, та всичко да изгрява по верен закон. И тъй, него първи умилостивяват, и него — последен. Велики Отче, велико умножение за смъртните, древно потомство, и преди всичко — сладостни Музи, всички заедно, привет на мене! и докато пея светилата, ако правото и божественият закон позволяват, протегнете дълга песен.

Мечките (Arcti). Всички останали небесни тела се плъзгат с бързо движение, носени заедно с небето еднакво и нощем, и денем: но оста стои неподвижна и никога не мени мястото си; тя държи земята, уравновесена с равна тежест, и около нея небето се върти с велик вихър. Крайната точка при единия и другия сгъв се нарича полюс; от тях единият не се вижда, другият, към Борей, се протяга нагоре до пределите на горния Океан. Него опасват Мечките, прославени с името Колесница, които нашите имат обичай да наричат Седемте Вола. Главата на едната гледа към пламтящия гръб на другата, и въртящият се свод ги влече поред, приведени напред върху самите си плещи. От Крит, ако е позволено да се вярва, дошли са те към светлите твърдини на небето, напуснали дома. Тъй пожела Юпитер, когото, докато играел като младенец сред благоуханни треви, положили в приветната пещера на Дикта, близо до Идейската планина, и хранили цяла година, докато Диктейските Корибанти заблуждавали Сатурн. От тези две едната се нарича у гърците Киносура; другата се именува Хелика, която сочи на ахейците по морето с какъв курс трябва да се обръща корабът; но именно на Хелика се доверяват като водителка нощем финикийците в дълбините. Ала първата блести по-ярко, осеяна с по-светли звезди, и широка, тя начаса се вижда от първия час на нощта. Втората е малка; но за моряците в нея има полза: защото тя се върти с кратък бяг по вътрешния кръг, и сочи най-верните знаци на сидонските мореходи.

Драконът (Draco). Между тях, сякаш река със стремителен поток, отдолу пълзи мрачният Дракон и, виейки се отгоре, сглобявайки от тялото си извити завои, които псетата на Арктическия залив докосват, сами неомокрени. Но Хелика обкръжава гредата на крайната му опашка; там, където е извивът на пръстена му, лежи главата на Мечката Киносура: ала тя го докосва със стъпалата си, от самото теме до хълбока. Тук Змеят отново се обръща назад с обратния си бяг. Не само една звезда сияе, краси главата му; слепоочията му са белязани с двойно пламтене, и от свирепите му очи пламтят два жарки огъня, и с една лъчиста звезда свети брадичката му; главата приведена и назад отметната на заоблената шия — би казал, че впива той поглед в опашката на по-голямата Мечка. Десните части на опашката са обърнати към краищата на главата. Тук главата се снишава малко и внезапно се скрива, където изгревът и залезът се смесват в една страна.

Коленопреклонният (Engonasin / Херкулес). Наблизо, сякаш уморен образ на скърбящ мъж, се обръща фигура: кой е той, никой не би ти казал със сигурност, нито с какъв труд е изнурен; ала наричат го Енгонасин, защото се носи, опрян на колене. Той протяга двете си ръце към противоположни страни, и над плещите си е разперен с протегнати лакти, и над лика на Змея, който диша огън от кухите си ноздри, поставя той следата на дясното си стъпало.

Венецът (Corona). Тук е поставен онзи Венец с необикновен блясък. Него, за свидетелство на любовта си към Ариадна, Вакх въздигна на небето, там, където се разтваря гърбът на Коленопреклонния. До плещите му почива венецът. Близо до главата на Змиедържеца,

Змиедържецът (Ophiuchus). когото гърците именуват с ясното име Офиух, е главата на Коленопреклонния; и от самото теме на Коленопреклонния ти твърде лесно ще различиш сияещите звезди на другия. Над двойните му плещи се вижда утвърдена блещукаща звезда с такъв вид, с такъв блясък, че сияе тя, както луната свети в отговор, когато е пълна със светлина. Не е равна силата в близначните му ръце, макар у тях да не липсва блясък, нито да е най-малка тяхната грамада; ала блясъкът им е тънък, със светлина, разсеяна наоколо. С двоен натиск на дланите си той държи Змея здраво, и сам остава вързан от него с цялото си тяло; защото Змеят опасва мъжа през средата, под гръдта. А той, тежко налягайки, поставя стъпките си, и притиска с нозете си очите и гръдта на Скорпиона. Стиснат от дясната ръка, Венецът изгрява; но от лявата страна Миноевият венец докосва върха на бузите му.

Щипките (Chelae / Везни). Под извива му ще търсиш Щипките, с тяхното огромно тяло, които все пак, при своята грамада, не мятат голям блясък.

Стражът на Мечката (Arctophylax / Боот). Самата Хелика следва някой, по облик неотличим от пастир, Стражът на Мечката, в простонародието наричан Боот, защото гони пред себе си Мечката, сякаш впрегната с ок. Светъл е той, и под гръдта му се вижда утвърдена звезда, блещукаща с лъчи, с ясно име — Арктур.

Девата (Virgo). Тук, под нозете на Боот, излиза, стояща отделно, Девата, държаща ярък клас, със сияещо тяло. Дали ѝ е баща Астрей, който се смята еднакво за баща на съзвездията и звездите, или някой друг, — дано е благосклонна: тъй мълвата разказва обикновено. Някога Астрея обитавала земята, напуснала небето, и не се гнусяла от сборищата на древните хора, нито презирала да навестява събранията на жените; без да знае смърт, заселила се, смесена със смъртния род, радвайки се на името Справедливост; и на старците, събрани, било то на великия форум, било на широкия площад, прилежно диктувала тя на народите гражданските закони. Нямало още зла разпра, нито раздор бил познат, нито свиреп метеж разярявал променливата тълпа, нито свирепите проливи усещали гнета на дръзки килове; а, браздейки земята с теглен от волове палешник, предпочитали да живеят, доволни от оскъдния поминък, тъй като Богинята доставяла на праведните всичко от пълния рог. Такава тя оставала, докато златният род оставал на светата земя. Но не твърде се радвала тя на метала на среброто; а с промяната на нравите се променила преди и волята ѝ, и рядко свързвала тя своето божество с по-лошия род. Сама само слизала тя, спускайки се от суровите планини към нощта, никого не примамвайки с нежни речи. Но щом дойдела до великите градове на хората, карала тя нечестивите им злодеяния с грозни думи: „Отсега не смятам себе си за достойна да се явявам пред очите ви, о изродени роде, сега — второ потомство на първото потомство, и сами вие ще родите внуци още по-изродени, отново и отново. Тогава свирепи войни ще надвиснат над човешкия род, и нечувани кланета ще се струпат, и за вината ще последва като спътница нейната кара“. Тъй рекла тя и оставила народите, още устремили лица към нея, и се отправила към планините и непроходимите дебри на горите. Този век тя оставила на живота и оставила потомството му. Тогава наистина железният род внезапно възникнал, и дръзнал пръв да изкове смъртоносния меч, и да вкуси с ръка укротеното и обяздено биче. Тогава Богинята, намразила смъртния род, отлетяла нависоко, и се заселила в царството на Юпитер, в част от небесата; получила в дял сияещо място, където в ясна нощ Девата блести приметна, съседка на Боот. Над нея се обръщат двойните ѝ плещи, и крилото

Гроздоберецът (Praevindemiator / Протригетер). надясно, наричано с гръцкото име Протригетер, блещукаща звезда, с такъв вид и такъв блясък, като онази, що се върти под опашката на огромната Мечка. Онази наистина пламти; но и у тази Дева има по-пламтящи звезди, които ще можеш да откриеш с малък труд. Защото още пред нозете ѝ, белязана с голям блясък, сияе звезда; после първата изгрява при плещите, втората при слабините. Третата простира светлината си под опашката, при самото коляно. А останалите мъждукат разпръснато, тук-там, без име.

Близнаците (Gemini). А родените Близнаци ще видиш под главата на Мечката: под средата им е подложен Ракът, а при нозете е удържан великият Лъв, тресящ от тялото си трепетен пламък. Тук пътеката на Феб разгъва най-високите си жари: тогава никакви класове не се явяват по обработените ниви; и при самото начало на слънцето през лазура на небето, при това движение на лъчезарния, Етесийските ветрове, струпани, налягат върху водите на дълбините и веят с дълъг дъх. Тогава да не ми е по нрав веслото, що е нужно на оскъден сал, а ладия достатъчно голяма и удобна за вятъра, с право кормило.

Колесничарят (Erichthonius / Auriga). Ако желаеш да познаеш Колесничаря и звездите на Колесничаря, и някаква мълва за Козата е достигнала до ушите ти, и за Козлетата заедно, чиито два огъня често виждат хората сред разгневеното море, където се мятат телата на загиналите: ще намериш Колесничаря, огромен; с цялото си тяло се носи той, скрит под лявата страна на Близнаците. Срещу главата му свирепооката Хелика бди. Светлата Коза владее лявото му рамо; смята се, че някога дала тя своите вимета да накърмят още малкия Гръмовержец; служителите на Юпитер я нарекоха Оленийската коза. Но тя е надарена с велик и сияещ знак. Срещу нея Козлетата мятат на смъртните малък огън, в ръцете на Колесничаря; и, придържайки се към следите му, рогатият Телец се напряга, як със своето мощно тяло, когото би могъл да разпознаеш без труд.

Телецът (Taurus). Защото красят го звезди, що не се нуждаят от знак, донесен отвън, които образуват живата му глава от едната и другата страна, разсипвайки славни огньове по цялото му чело. Тези звезди гърците имаха обичай да наричат Хиади. Но дясното стъпало на Колесничаря и левият рог на Телеца блещукат с един огън, и двете се носят заедно. Но волът, когато Колесничарят върви напред, се устремява към широкия Океан, макар да изгряват те заедно от тихите вълни на морето.

Цефей (Cepheus). Нещо повече, най-древният дом на Цефей, сина на Иас, е познат със своите скърби, който Юпитер, причинителят на рода му, внезапно въздигна сред славните звезди. Защото сам той се обръща при самия гръб на Мечката Киносура, синът на Иас, простирайки ръце с разтворени длани; и от крайната опашка на Мечката мерна нишка отмерва всяко стъпало, колкото стъпало отстои от стъпало.

Касиепея (Cassiepea). Но ако отместиш малко очите си от пояса на Цефей, обърнат към предните редици на свирепия Дракон, тук ще бъде Касиепея, която не би могъл да съзреш при пълна луна, тъмна по вида на звездите си. Защото звездите ѝ не са чести, нито сключени съзвездия сглобяват от различните си огньове един изтъкнат огън: а както резето, поставено срещу крилото на двойна врата, затваря здраво портите, утвърдени с преграда, тъй и тези звезди, поставени поотделно, ѝ дават този облик, всяка сама по себе си; и сама тя е простряна с разперени ръце, не инак освен като онази, що окайва несправедливия жребий на дъщеря.

Андромеда (Andromeda). Защото близо до нея, със сияещо тяло, се обръща Андромеда, бягаща в скръб от погледа на майка си: за да я откриеш нощем, не е нужен тревожен труд; тъй светла е главата ѝ, с тъй голяма звезда пламтят и двете рамене, и горните стъпала, и струящите одежди. И тя простира ръце към различни страни, и, както преди, тъй и сега във великия свят оковите ѝ не облекчават дланите, изнурени от тежко бреме.

Конят (Equus / Пегас). До нея онзи Кон, тресящ гривата си с блещукащ блясък, докосва с корема върха на главата ѝ, и една звезда, свързвайки, държи двете форми с обща светлина, желаейки да изплете от звездите вечен възел. Но хълбока и плещите на жребеца изписват три звезди, звезди, що стоят поотделно една от друга на равно разстояние, с необикновен блясък, на които не са равни нито високата глава, нито дългата шия; но последната от пламтящата челюст с нищо не отстъпва по блясък на тези други четири, сама сияеща, средна сред блещукащите звезди. Не е четириног той тук, а до средата на корема благородният кон явява приметен своя почтен лик. Мълвата гласи, че някога при върховете на Хеликон той ни дарил Хипокренската влага. Тогава още не била омокрена зеленината на Аонийската планина с плодоносна струя; едва копитото на благородното жребче ударило земята, начаса изскочил огромен извор, откъдето първите пастири го нарекли конски. Онзи извор, капещ от скалите, напоява нивите ти, Феспийска земьо; но Конят, за толкова голям дар, краси светлите светилища на великото небе.

Овенът (Aries). По-нататък се лепи Овенът с витите рога. Той наистина, вовеки гонен по дълги кръгове, бяга не по-лениво от знака на Мечката Киносура, ала отпаднал и тъмен все пак, сякаш луната притъпява острието на пламъка му, върти се той близо до пояса на Андромеда. Отблизо, под нея, ще можеш да го разпознаеш по тази опора: защото трие средната част на небето, както преди онези Щипки, и гръдта, където се различава гръдта на Орион.

Триъгълникът (Deltoton). И наблизо ще видиш малък знак, под светлата гръд на Андромеда, който гърците имат обичай да наричат Делтотон, защото фигурата сияе с подобие на тяхната буква. У него от едната и другата страна се подава хълбок, прокаран с равна дължина; но не и третата част на хълбока; защото е по-малка от тях, ала сияе той славен, със звезди, поставени надалече и нагъсто.

Рибите (Pisces). Малко по-долу е Овенът, и по-приведен към Австър; и още по-яростно от него Рибите, от които едната малко се плъзга напред и повече е докосвана от грозношумящите крила на Аквилон. И от опашките им, сякаш медни вериги, дълго разведени поотделно, пълзят те през огньовете, и накрая се сключват заедно, общо, на една звезда, която древните имаха обичай да наричат Небесен Възел.

Персей (Perseus). Ако от лявото рамо на Андромеда продължиш да търсиш, ще можеш да разпознаеш Рибата, поставена над нея; роден от нозете ѝ, ще видиш Персей, сина на могъщия Юпитер, нозете, които Персей държи при плещите си, с утвърдено тяло, когато дъхове блъскат от самата област на Аквилон. Той протяга дясната си ръка към седалището на Касиепея, и нозете си поотделно, обути с подходящи сандали, сякаш, осипан с прах, внезапно изплъзнал се от земята, носи се той като пътник към небето, под великия свод.

Плеядите (Vergiliae). Но до лявото коляно, разположени от всяка страна, ще видиш малките Плеяди с тяхната тънка светлина. Тези седем обикновено именуват, по древния обичай, звезди, ала наистина се виждат шест, малки навред. Но не подобава да се мисли, че една е загинала; по-скоро напусто, прибързано, от тълпата, без никакво основание, ги наричат седем, както установиха древните поети, които с вечно име навеки удостояват всичките: Алкиона, и Меропа, Келено, и Тайгета, Електра, и Стеропа, и с тях пресветата Майя. Тези светят слабо, плъзгайки се с малка светлина: но името на знака е велико, и се нарича славно, защото и явява началото на лятото, и после, разтваряйки изгревите на зимната пора, вразумява смъртните да поверят семената на земята.

Лирата (Lyra). После се вижда Лирата, поставена леко и изпъкнала; която Меркурий, казват, някога сглобил с малките си ръце в люлката и поставил на високо седалище; която, плъзнала се надолу, се заселила към лявото коляно на Коленопреклонния и прилепнала между сгънатото коляно на Коленопреклонния и главата на Птицата.

Лебедът (Cycnus). Защото има Птица, крилата, що лети под широкия покрив на небето и, плъзгайки се, разсича въздуха с двойни пера. Едната ѝ част е тъмна и лишена от светлина; другата гори с огньове нито малки, нито ярки, а мята умерена светлина, тресейки я от тялото си. С дясното си крило тя се стреми да удари дясната длан на Цефей; и вече наистина копитото на якия Кон, до крилото на пернатото му тяло, се е снишило рязко.

Конят, Козирогът и Водолеят (Equus). Но сам онзи Кон, плъзгайки се, е удържан от двете Риби; шията му отдясно гали Водолеят. По-късно посещава мощта на Коня залезите на земята, отколкото студеният Козирог, дишащ леден мраз от якото си тяло, великият четинест Козирог на своя кръг; когото, когато Титан облече с непрекъсната светлина, той свива и завърта своята колесница в зимната пора. Пази се да не дръзваш да се повериш на морето в този месец: защото дневният отрязък ще се плъзга недълго; зимната нощ не ще се завърти с бърз бяг; влажната зора на твоите вопли не ще се покаже по-скоро, вестителка на светлото слънце. А Австър ще блъска дълбините с мощна сила; тогава разцепеното тяло ще се разтресе от треперещ студ. Но все пак годините сега се плъзгат през цялата пора, и не отстъпват на никой от знаците, нито отбягват дъховете, нито се боят от белите вълни с тяхната заплашваща глъч. А моряците, подобни на лиски и на плуващия гмурец, мятайки тревожните си очи по цялото море, напразно търсят брегове, що никъде не им се покоряват, докато тънка дъска ги отделя от черния Орк.

Стрелецът (Sagittipotens / Sagittarius). И в горния месец също, когато са кръстосани корабът и морето, когато Стрелецът поддържа кръга на слънцето, не мисли, че много по-леки заплашват опасности, и предпазливо изтегляй кърмата преди черния мрак. Защото сега наблизо, за кратко време, светлината е подръка. Моряците ще могат да познаят този знак при идването му: защото, когато нощта е близо до падане, ще може да се види как Скорпионът, явявайки се, изгрява нависоко, влачейки зад себе си със силата на тялото си извития Лък. Но Скорпионът не е много напред; ала пръв излиза от вълните. Сега горе ще видиш, че там е главата на по-малката Мечка, и по-изправена се обръща към най-горния кръг. Тогава Орион сега погребва цялото си тяло близо до самия край на нощта, и Цефей е скрит дълбоко до слабините, отблъснат от ръката към сенките.

Стрелата (Sagitta). Тук, без стрелец, лежи една блещукаща Стрела, до която светлокрилата Птица се върти; и е приведена малко повече към дъховете на Аквилон.

Орелът (Aquila). Но до нея Орелът се носи с пламтящо тяло, галейки огненосния етер с треперещи пера, не с твърде огромно тяло, но знак, що, скръбен за печалните, явява той на моряците, размирявайки моретата.

Делфинът (Delphinus). После, до рогата на великия Козирог, извитият Делфин лежи, озарен с не прекомерен блясък; освен четворните звезди, поставени на челото му, които единичен отрязък разделя на две: останалата му част, широка, пълзи с тънка светлина. Онези огньове, що блестят от блещукащата му уста, са поставени сред студените части към Аквилон, и между пространството и следите на радостното слънце. Но долната част на Делфина се вижда разлята между пътя на слънцето и дъховете на вятъра, където дъхът на най-горния Австър избликва със своята сила.

Орион (Orion). Оттам Орион, напрягайки се с косото си тяло, държи долните части на свирепоокия Телец. Който, взирайки се в небето в ясна нощ, не го е видял, разперен нашироко, той едва ли наистина може да се надява, че ще съумее да познае останалите знаци.

Псето (Canis / Сириус). Защото под нозете му с червеникава светлина сияе онова пламтящо Псе, блещукащо със светлината на звездите си. Тъмен корем го покрива под гръдта; и, дишайки пламък от цялото си бясно тяло, избликва то със силни пориви от знойни огньове. Целият зной се мята върху смъртните, блещукайки от устата му: гърците го наричат със славното име Сириус. Когато това Псе се въздигне, заедно със слънцето, към висините на небето, не позволява то на дърветата, под покрова на листата, напразно да държат плодовете си, увиснали в нерешителност. Защото на онези, чиито корени е обгърнала и стиснала земята, то, умножавайки живота им, гали с животворен пламък. Но на онези, чиито корени не могат да разцепят земята, оголва клоните от листа и стволовете от кора. Усещаме го и когато се протяга към западните брегове. Останалите звезди са слаби за означаване на членовете му.

Заекът (Lepus). До него, и под нозете, за които казахме преди, на Орион, лежи лекокракият Заек. Той бяга, страхувайки се от ужасните удари на острата муцуна, треперейки: защото Псето преследва следите му с враждебен бяг, гонейки го стремглаво, сега едва малко изгрявайки, никога неуспокоявайки бяга с неуморимо тяло.

Корабът (Argo). Но при опашката на Псето, плъзгайки се, се проплъзва Арго, носейки пред себе си обърнатата кърма със светлина: не тъй, както другите кораби в дълбините имат обичай да поставят носовете напред, разсичайки Нептуновите ливади с клюна си; а обърнат назад се носи той през областите на небето. Подобно както, започвайки да достигат безопасните пристани, моряците обръщат кораба с голямата му тежест и влачат обърнатата кърма към желания бряг; тъй древната Арго, обърната, се плъзга над етера; и от носа чак до високата мачта е без светлина, но от мачтата до кърмата се вижда с ясно сияние. После кормилото, сияещо с разсеяна светлина, докосва задните следи на светлото Псе.

Морското Чудовище (Pistrix / Кит). По-нататък, надалече и поставено в безопасност, свирепото Чудовище морско все пак се стреми да търси Андромеда и я издирва, поставена навред към силните дъхове на Аквилон, в лазура, ограничено в частите на Австър.

Реката (Eridanus). Овенът я покрива, и Рибите с люспестото си тяло, когато тя докосва с тялото си бреговете на светлата река. Защото ще видиш и Еридан, поставен в част от небето, онзи скръбен поток с голяма сила, който скърбящите сестри на Фаетон често ръсеха със сълзите си, оплаквайки гибелта му с вопиещ глас. Този Змей ще можеш да видиш под лявата стъпка на Орион; и ще видиш дългите Окови, що държат Рибите, поставени в частта на опашките, смесени с реката, обръщайки се назад към гърба на Чудовището. Тук те са свързани с една звезда, която мята от себе си хребетът на Чудовището, сияещ със силна светлина. По-нататък много малки, с тънка светлина, се виждат разлети и разпръснати между Чудовището, и всички звезди, които Заекът, страхувайки се от острото ухапване, покрива, и кормилото. Защото нито име, нито твърд облик древните, изглежда, не им установиха. Защото онези, що природата е изгладила с ярки звезди и е изписала, означавайки формите им с различна светлина, тях онзи страж на звездите отбеляза с разсъждение и означи небесните знаци с истинско име. Но тези, що са разлети с оскъдна светлина, звезди от сходен вид и равен блясък, не можа той да ни прояви с познат образ.

Южната Риба (Piscis Australis). По-нататък онази, която имат обичай да наричат Южна Риба, се върти по-долу от Козирога, към Австър, наблюдавайки Чудовището, вкопчена надалече от онези други Риби.

Водолеят (Aquarius). Но наблизо ще видиш, всички лишени от име, между Чудовището и Рибата, що нарекохме Южна, звезди, разпръснати под нозете на лъчезарния Водолей. До тях Водолеят лее от дясната си ръка тъмния поток, който свети с оскъдната белота на звездите си. Все пак от многото два огъня блестят надалече: единият ще се види под великите нозе на Водолея; другият, паднал от студеното течение на извора, прилепна под трънестата опашка на Чудовището; тези тънки звезди се именуват с името Води. Тук други пърхат, светли с малка светлина, и навлизат под предните следи на нозете на великия Лъкодържец, и тъмни отстъпват без име.

Жертвеникът (Ara). После, до блещукащото острие на Скорпиона, ще видиш Жертвеника, който дъхът на Австър гали със своето веене, който за кратко време преплува горните прагове: защото е поставен надалече, в частта, противоположна на Арктур. На Арктур Юпитер даде голямо пространство горе; на Жертвеника определи малък кръг в долната част. Все пак тази нощ, навестявайки тези области в своя вечен бяг, даде знаци на моряците, та всички да могат да познаят, смилявайки се над грозните отвсякъде беди на хората. Защото когато видиш, сияещ без тъмни облаци, Жертвеника, поставен под средната област на небето, с горната част, покрита с тъмна мъгла, тогава, отбягвайки, бягай от Австър с мощната му сила: когото ако, провиждайки, отбегнеш, поставяйки цялата си снаст грижливо на място, ще се плъзнеш невредим през вълните. Но ако тежък вятър се стовари с яростно веене, ще пречупи високите мачти с утвърдената си дървесна мощ, тъй че нищо не ще може да смекчи свирепите бури, ако от страната на Аквилон не започне да гони тъмния облак и не го разведе с внезапни дъхове Жертвеникът.

Кентавърът (Centaurus). Но ако Кентавърът има плещи в средата на небето, и сам се носи, обвит в лазурен облак, и облече Жертвеника, помрачавайки го, с тънка сянка, тогава при залеза на знаците трябва да се бои човек от силата на Фавоний. А онзи Кентавър, поставен на високо седалище, където се внася светлият, сияещ Скорпион, под него, носейки напред своята мъжка част, отстъпва, бързайки да подведе конските части под Щипките. Тук, протягайки дясната си ръка, където е удържан огромният четириног звяр, на когото никой от гърците не даде вярно име, той се протяга и, свиреп, се движи към светлия Жертвеник.

Хидрата (Hydra). Тук Хидрата се въздига от долните части, със стремглаво плъзгане, змия с извито тяло. Извивайки главата и очите си към гърба на Скорпиона, и, с изпъкнал пръстен преминавайки под долните части на Лъва, докосва тя Кентавъра, хлъзгава, с гладката си опашка: и в средата на пръстена ѝ сияе в отговор блестящият Кратер: на края ѝ блещукащият с пернато тяло Гарван бие с клюна си. И тук, под самите Близнаци, пред Псето, онзи, що се носи с гръцкото име Процион. Това са знаците, които, наблюдавайки в нощната пора и желаейки да познаеш вечното движение на света, ще видиш да обикалят небето със законен бяг. Защото онези пет звезди, що имат обичай да се плъзгат по кръга на дванайсетте Знака, не могат да бъдат означени със сходно разсъждение; защото следите, които оставят в бяга си, не винаги се носят, протрити, по същото пространство. Тъй предпочитат да блуждаят, скитайки през облаците на небето, и да измерват своите кръгове с променливо движение. Те образуват великите години на дълго време, когато се връщат към същия знак под покрова на небето: чиито пълни бягове аз сега не мога да разгърна. Но тези, що вовеки се въртят във верен кръг, неподвижни, ще изложа, заедно с великите кръгове, на народите.

Небесните кръгове. Четири кръга, обикалящи света с вечна светлина, се носят, звездоносни, носейки своите знаци, обгръщайки земята, подпрени под покрова на небето: от тях ще познаеш летящите огньове на годините, които ще е възможно да се различат, осеяни с гъсти знаци. После великите кръгове, широки с велика светлина, свързани един с друг и сглобени с небесни възли, два ще видиш поставени на равно разстояние от два. Защото ако, опознавайки небето в нощната пора, когато никаква помрачаваща мъгла не е заличила звездите, и Луната не е надвила звездите с пълна светлина, си видял велик бял Кръг да пълзи ярко: това е означен Млечният, сияещ с прекомерна белота. Той не сплита непрекъснат кръг. Четири други се носят, сияещи със сходна грамада: но казват, че той много превъзхожда горните два по протежение и нашироко обикаля пещерите на небето. От тях единият, докосвайки дъховете на Аквилон, се върти, устремявайки се към светлия лик на Близнаците; после, държейки в себе си пламтящото коляно, носи той двете плещи на Колесничаря. Него Персей докосва с лявата си пищял и лявото си рамо. Но удържан е той от дясната страна на Андромеда; ръката ѝ гледа към Борей, лакътят ѝ — към Австър. Конят поставя върху него двете си стъпала; и заедно Птицата полага главата, и, превила тяло, гърба. Змиедържецът се напира на него с плещите си. Тя, отстъпвайки, следва Австър, Девата, отбягвайки го с тялото си. Но цялото пространство ще облече великият Лъв, и Ракът, сияещ с ясна светлина, в който, спирайки се, лятното Слънце обръща назад своя бяг, означавайки с тялото си средата на своите преходи. Тук целият е разсечен по средата: онзи другият, под кухите покрови на черупки, има светлина отвътре и отвън: но грозната сила на свирепия Лъв владее кръга с яката си гръд и корем. Ако можеш да познаеш този кръг, разделен на осем части, ще намериш, че в горния кръг се въртят пет на равно разстояние, а три части са оставени, които в нощната пора посещава долната сила. Единият е свързан с Рака от дъховете на Борей; другият насреща се напира от долните Австри. Разделяйки средата, този разсича отдолу Козирога, и нозете на Водолея, леещ студен ручей, и лазурната опашка на свирепото Чудовище, и онзи сияещ Заек; после нозете на Псето, и заедно държи широкия Аргивски Кораб с ясната му светлина; и гърба на Кентавъра, и носи острието на Скорпиона: после владее утвърдения Лък на Стрелеца. Този кръг, отстъпвайки от звънките дъхове на Аквилон към Австър, пламтящото колело на Слънцето докосва последен; оттам, свит в зимната пора, връща той седалищата си нагоре. На този кръг пет части са отдадени нощни, три, казват, принадлежат на горната светлина. Между тези два той, изглежда, държи средната част, толкова велика, колкото ще е сияещият Млечен кръг: в който наесен, и отново с пролетна светлина, слънцето изравнява отрязъка на деня с времето на нощта. Държейки го, Овенът слабо свети с цялото си тяло, и със сгънато коляно се напира огромният Телец. Орион се носи, докосвайки го със светлата си гръд. Хидрата го държи с извива си; Кратерът и Гарванът се притискат към него, и малцина звезди от Щипките: еднакво колената на Змиедържеца, и Птицата, крилатият вестител на най-висшия Юпитер, се напира; до него Конят го докосва с главата и светлината на шията си. Тях оста поддържа, разделени на равно разстояние, минавайки през средата им от самото теме на небето. А онзи четвърти Кръг, с ясната си светлина, държи с крайните си части крайните кръгове, и заедно е разсечен от средата със средната си част, и кос се носи сред тях, сияещ със светлина: тъй че никой, комуто пресветата Палада със своята свята ръка сама е дала изкусно умение в началата на занаята, не би могъл тъй хитро да изтокари витите Кръгове, както са свити те на небето с божествена сила, опасвайки земята, красейки света със светлина, държейки звездите, подпрени с напречен свод. Тези четири всички се въртят с едно и също движение. Но онзи единствен, кос вплетен между трите кръга, държи своя бяг толкова над земите, колкото Козирогът е разделен по пространство от Рака; и под земите пространството по необходимост е равно. И колкото лъчи мятаме от своята светлина, с които докосваме този извит кръг на небето, шест такива части ще могат да се поберат под него, държейки на равно разстояние по два небесни знака. Този гърците наричат Зодиак; а нашите Латини ще го назоват с истинско име знаконосен кръг: защото, въртейки се, носи той дванайсет пламтящи знака. Знойник е разкриващият жарки звезди Рак. Под него отстъпва, сияеща, грозната сила на Лъва, когото следва, червенеейки с тяло, Девата, после изхвърлените с ясна светлина Щипки; и сама следва, сияеща, великата сила на Скорпиона. После Стрелецът държи в дясната си ръка извития лък. След него Козирогът с лика си се устремява да върви. После влажният Водолей свети на кръга на своето място. По-нататък люспестите Риби се вият в игра; чийто спътник е Овенът, плъзгащ се с тъмна светлина, и Телецът, с коляно сгънато, с тяло изхвърлено напред, и Близнаците, мятащи ярък огън със светлините си. Тях Слънцето върти, обикаляйки с вечна светлина, свършвайки годишните пори със своя въртящ се бяг. Колкото от кръга, свършен, се гони под земите, толкова от него, открит, стои горе за смъртните. Шест знака вовеки отстъпват, плъзгайки се всяка нощ, и толкова сияещи знаци небето отново вижда. Това пространство, преплувайки, нощта свършва със слепи сенки, което над земите е оставено в началото на нощта, подпряно от знаконосния кръг и от реда на знаците.

Изгревите и залезите на знаците. Но ако желаеш да познаеш верните бягове на Слънцето, ще наблюдаваш изгревите на Знаците в нощната пора; защото изгряващият Титан винаги влече със себе си един знак. Но ако висока планина, заслонявайки знаците, прегради, или облаци със сляпа мъгла отнемат светлината, вземайки сам верните прикмети от покрова на небето, ще можеш да познаеш всички изгреви и залези. Кои изгряват заедно, ще видиш; кои в същото време се устремяват към залез в нощната пора, ще познаеш. Защото щом Ракът въздигне целия себе си в горната светлина, начаса отстъпва Венецът, плъзгайки се надолу; и навестява долните области, чак до опашката на Рибата. Венецът, осеян със звезди, държи едната половина вече горе, а с другата част е отблъснат назад: когото все пак следва Рибата, не цяла повлечена към сенките, а, покрита в горното си тяло, отстъпва: и Змиедържецът скрива, от колената до плещите, великия извит Змей, от яката си шия. Сега пък Стражът на Мечката е разсечен с неравна част: защото по-къс се вижда от светлата част на небето; по-голям, низвергнат, владее долните сенки. Четири знака има обичай той, залязвайки, да влече със себе си от знаконосния кръг; после по-късно той се оттегля, когато се насити с горната светлина, потъвайки със светло тяло след средата на нощта. Тези тъмни знаци земята, въртейки се, скрива. Но от другата страна, с ясни огньове, блуждае Орион, сияещ с плещите и широката си гръд, и държейки в дясната си ръка Меча, не лишен от светлина. Но когато силата на Лъва се разтвори от земите, всичко, що Ракът въздигна при светлия си изгрев, отстъпва, помрачено; еднакво великата сила на Орела е прогонена, и Коленопреклонният, оседайки със сгънато тяло, сега почти прокуден от горната светлина, отстъпва: но оставя лявото си коляно и светлата си стъпка горе. Тогава насреща му изгрява светлата глава на Хидрата, и Заекът, и Процион, що, пламтейки, се внася пред Псето; после се явяват първите следи на Псето. Гонейки от небето немалко знаци, внезапно изгрява Девата, червенеейки с ярка светлина. Отстъпва светлата Киленска Лира, потъва под вълната Делфинът, заедно се скрива прогонената Стрела, и Птицата се оттегля към самия край на опашката и към предните пера, и великата Река еднакво се плъзга надолу. Тук Конят избледнява от главата и дългата си шия. По-нататък сега изгрява Змеят със светло тяло; и Хидрата свети на смъртните чак до Кратера. После Псето явява задните си нозе, и подир сам влече кърмата с ясна светлина. Корабът следва, плъзгайки се през огньовете на небето; явява той средната си мачта с лъчист ствол; и сега най-сетне Девата излезе с цялото си тяло. Но когато Щипките излизат с тъмно тяло, изгрява еднакво Боот с обилна светлина, на чието обърнато тяло е утвърден Арктур; и сега цялата Арго, сияеща горе, се плъзга напред, и Хидрата, понеже се държи разперена нашироко по небето, още не е цяла открита; защото сянка покрива опашката ѝ. Но Змиедържецът сияе отново с обновена светлина. Сега дясното коляно и пищяла, украсен със светлина, въздига онзи, що, лишен от познато име, Коленопреклонният, що вовеки докосва пределите на Аркадската Лира; когото твърде често видяхме в една нощ угаснал и изгрял, тъй че, преплувайки, удвои малкия си кръг. Той въздига коляното и пищяла нависоко с Щипките: но сам той, стремглав, е удържан в тъмната нощ, докато Скорпионът и Стрелецът навестяват огньовете на небето. Защото Скорпионът ще разпери средата си заедно със себе си; но Лъкът, изгрявайки, ще се опита да въздигне целия себе си в небето. Той, въздигнат с три знака, свети с цялото си тяло: но Венецът изгрява от средната си част, и опашката на Кентавъра сияе с крайна белота. Тук сега целият Кон скрива себе си в слепите сенки, покрай когото прелита Птицата, сияеща с червеникаво перо. Залязва светлата глава на Андромеда, и свирепото Чудовище се плъзга надолу, дирейки ужасните си пиршества, гибелно. Срещу него Цефей не престава да протяга длани: тя потъва и се скрива, лазурна, чак до хребета. А Цефей отмята назад главата, и плещите, и дланите. Но когато се въздигне яростната сила на Скорпиона, разперена нашироко и летяща, тя се плъзва в земите; и Орион, поразен от страх, се скрива заедно с нея. С твое позволение, Дево, да разгъна причината за този страх: ела при мене, моля, умилостивена, Диана. Такова е сказанието на хората, тази мълва блуждае по земите; че някога Орион, казват, наложил насилствени ръце на Диана, блуждаейки, обезумял, по високите хълмове, които държи Хиос, утвърден в Егейската дълбина, Хиос, чиито рамене зелената лоза облича със своя покров. Той, изстъпен, с обезумяло сърце, убивал диви зверове, жадувайки да украси блестящите пиршества на Енопион. Но внезапно островът, поразен от стъпалата на Диана, се разтворил и, изтръгвайки разпръснати скали, ги разтресъл, и осветил слепите падини със светлина: от които изникнал, с огромно тяло, пред него, враждебният Скорпион, носейки напред скръбното си острие. Той поразил ловеца, лаком в лова, с мощен удар, впивайки смъртоносната отрова през раните в жилите му: а той, умирайки, постлал земята с тежкото си тяло. Затова, когато Скорпионът се въздига с великите си огньове, Орион, бягайки, поверява тялото си на земите. Тогава пък бяга Андромеда, и Нептуновото Чудовище изцяло се таи; отстъпва, обърнат с тяло, Цефей, докосвайки крайните земи със средата на тялото си. Той може да потопи главата и горните части; но долната сянка никога не ще облече слабините му: защото Мечките, обикаляйки със светлината си, удържат пищялите му. Тя също се плъзга в същото време, сълзна, дирейки дъщеря си, Касиепея; и не с чест прогонена от небето се носи: защото с обърнато теме докосва първо земите, после с плещите, с прекатурено седалище, се влече. Тази кара ѝ налагат благите Нереиди, с които, както разправят, дръзнала да се състезава по красота. Залязва тя, приведена: но другата част на Венеца е изгряла, и сега цялата Хидра е разперена с опашката си. А Кентавърът изтръгва главата и целия себе си от тъмните сенки, оставяйки малките следи на предните нозе покрити: щом разтвори огньовете си, сам той държи звяра в дясната си ръка. Но останалите очакват изгрева на великия Лък. После напред се плъзга Змиедържецът, с глава и ръце: заедно Змеят изнася главата, и крайната светлина на извитото си тяло. Тук онзи Коленопреклонен изгрява, обърнат с тяло, обикаляйки корема, краката, плещите, и заедно гръдта, и мятайки лъчите с дясната си ръка с радостна светлина. После, когато Стрелецът започне да навестява горните огньове, излиза главата на Коленопреклонния, и заедно се въздига светлата Лира, и изстъпва с тяло Цефей. Онова пламтящо Псе отстъпва с цялото си тяло. Скрива се Орион, залязва и Заекът, скрит в сянка; долните огньове на Колесничаря падат в плъзгането си. После Козирогът, залязвайки, гони от високото теме Колесничаря, и заплашващата Коза, и малките Козлета еднакво, и гони надолу великия Кораб с древното име. Притиснат е Процион. Изникват с крилато плъзгане от земите птиците. Явява се светлата Стрела. Оставяйки десния пищял и стъпало, Персей залязва в долните места; после, отстъпвайки, Арго се оставя от кърмата. Но след като Водолеят навести горния кръг, и изгрява пресветото седалище на Южния Жертвеник; и Конят се въздига нависоко с рамо и предни нозе. Нощта не може да помрачи противоположната опашка на Кентавъра, скатавайки я към долните части, нито главата му, и широките плещи, и великата гръд; и на Хидрата, що е най-близо до шията му, влече тя надолу пръстена и скрива червенеещата ѝ уста. Но останалите дълго стоят с лъчезарна светлина, и не отстъпват отгоре, с полузвяра, с лица, докато не се въздигнат Рибите със сдвоеното си тяло. И изгрява Рибата, близка до Козирога, от морето, в друга част очаквайки изгрева на надвисналото светило: тъй плещите на Андромеда, и славните пищяли с уморените длани, изгряват в разделената пора на знаците. Когато за пръв път Рибите изгреят от равните вълни, ще ти бъде дадено да видиш десните части на Андромеда. Но Овенът, оставяйки долните места, явява левите ѝ на земите. По онова време почти ще видиш Жертвеника, пазещ западните предели на морето, и Персей чак до плещите в източната част. Съмнително е дали бавният Овен влече гръдта на Персей, или Телецът: с Телеца обикаля той етера. Но не бих помислил, че те престават, когато изгрява Телецът: защото близо до тях сияят звездите на Колесничаря, когото все пак не изцяло Телецът влече в ясните дъхове на светлината, а той се завършва сред самите Близнаци, а двойните Козлета, и Козата с лявото стъпало, с Вола се въздигат: тогава чудовищния гръб Чудовището надига, и сияещата опашка в свода на небето. Залязва и сам Боот, сега вече с първата си част: четири знака едва го погребват в широката дълбина, и в лявата част на западната Мечка стойко се възвива. Двете стъпала, чак до двойното коляно на Змиедържеца, отстъпвайки на небето и плъзнали под безмерните води, изгрявайки другаде, ще могат да явят Близнаците. Сега от никоя страна Чудовището не изглежда близко, ала скоро трябва да се наблюдава, когато вече първите редици на Реката излязат в средата, за да бъдат различими от моряците в дълбините, които, очаквайки го, чакат великия знак на Орион: а именно, та да се открият пътят на кораба и мярката на нощта, такива знаци, каквито боговете дадоха много на човешкия род.

Прогностика (Прикмети за времето). 1. Стражът на козлородното стадо от огромната дълбина. (Присциан, 6) 2. След като приел корабите на борда, да дири плаващите кърмови украси. (Присциан, 7) 3. Когото нито буря ще погуби, нито дълга старост ще разруши, гасейки ясните знамения на небето. (Присциан, 10) 4. Както когато Луната, минавайки, застила кръга на Хиперион, гаснат лъчите, покрити със сляпа тъма. (Присциан, 10) 5. Но също и Яслите, що светят с тънка светлина. (Присциан, 16) 6. И при това често предвещава тя идните ветрове, надутото море, когато внезапно и дълбоко се надига, и белите скали на саламурата, пенейки се със снежна влага, се мъчат да върнат на Нептун своите скръбни гласове; или когато плътен грохот, надигнал се от високото теме на планина, се надига по-силно, нерядко с ехото на канарите. Еднакво сивата лиска, бягайки от дълбините на морето, възвестява с крясъка си, че ужасни бури са близо, изливайки немалки песни от трепетното си гърло. (Цицерон, За предсказанието, I, 8) 7. И вие виждате знаците, рожби на сладката вода, когато с врява се готвите да изливате празни гласове и с нелеп звук будите изворите и блатата. Често и зелената жаба пее прескръбна песен от гръдта си, и на разсъмване малката кукумявка се напира с гласовете си, с гласове се напира, и мята от устата си непрестанни вопли, когато за пръв път Аврора връща студените роси. И понякога тъмната врана, тичайки по бреговете, потапяше глава и приемаше вълната на шията си. (Цицерон, За предсказанието, I, 8, 9) 8. И мекокраките волове, взирайки се в огньовете на небето, с ноздрите си всмукваха от въздуха влагоносния сок. (Цицерон, За предсказанието, I, 9) 9. А вече вечнозелената и вечно отрупана мастика, що има обичай да наедрява с троен плод, триж изливайки плодове, явява трите пори на оранта. (Цицерон, За предсказанието, I, 9)